В нощта ме потърси

Ще изтичам боса по тревата
в най-лунната, безсънна нощ,
в ръцете си ще нося тишината,
в сърцето думите като откос.


И ако чуеш щурчовата песен,
попитай някоя звезда за мен
и вятъра попитай, ще е лесно,
докато не духа в бързащ ден.


Завесите попитай. Изтъняха,
опънати зад чакащо стъкло
и стълбите, които изсивяха,
котето до прага, свито на кълбо.


И пейката във парка питай,
навярно много ще ти каже,
птиците, които плахо ливат,
листата, разпилени по паважа.


Питай, но в нощта ме потърси,
очакването в себе си е скрила.
Само на разсъмване ме целуни
и замълчи, до мене щом заспиваш.