сряда, 3 юни 2009 г.

Всичко преминава

Малко ли, кратко ли, с дъх на череши,
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.

Вечно ли, грешно ли, след тебе остана
око на луна и пожълтяла тетрадка.
Писах ли, сричах ли, все така разпиляна
не можах да забавя своята крачка.

Уморен ли, без мен ли, веднъж се отрече.
Отесняла ти беше малката стая.
Как ли, кога ли, топлото в тебе изтече
през пръстите – няма как да узная.

Колко ли, много ли, парче от сърцето
търкули се след твоите стъпки.
Влажно ли, прашно ли, всичко отнето
заприлича на дълго бродирани кръпки.

Ново ли, скоро ли, в мен се завърнах.
Не можах да се дам без остатък.
Горчиво ли? Тръпчиво преглътнах.
Животът е рошав и толкова кратък.

понеделник, 1 юни 2009 г.

Да подарим и благодарим

Небето днес безкрайно синьо,
попаднало е във очите на деца,
а слънцето звъни така игриво
във шепата на малката ръка.

Оранжево хвърчило е понесло
на крилете детските мечти
и колко чисто, звънко, песенно
момче момиче за ръка държи.

Отново влюбена е тишината
във ведър и накъдрен смях.
Отбулена от облаци зората
разлива своя нежно-розов цвят.

Рисунки пъстри по асфалта
разкриват приказните светове.
Едно балонче или пък близалка
усмихват всяко детско личице.

Да ги подарим и благодарим
на тези чисти, бели същества,
че в този свят така раним
и са надежда, и са светлина.