четвъртък, 15 април 2010 г.

Зад ъгъла


На улицата, в следващата пряка,
слънчевото зайче палаво се спря,
сгуши се в надвесената стряха,
и в очите на момче се припозна.

Трапчинково усмихна се момиче,
вятърът със клони се преплете,
облян от слънце облак се затича,
един поет пък подреди куплети.

Две птици тайно дадоха си знак,
алеята килим изплете от зелено,
по стъклото капки стекоха се пак,
а то им каза – Днес не сте студени.

Слънцето лъчите си разпръсна,
сякаш никога не срещало нощта.
Дланта на късен мъж погали дръзко
косите на една замислена жена.

Деца изтичаха в ръцете със балони,
зениците им чисти, все едно роса.
Засмяха се тогава сивите балкони.
Зад ъгъла показваше се пролетта.

2 коментара: