Точно във сряда

“... Влюби се в четвъртък,
не, по-добре в сряда.
Хвърли самотата си,
пей и мечтай!”
Ивайло Диманов



Светът е прекрасен –
влюбвам се в сряда.
В дланта ми разцъфва
най-синя мечта.
Нечакана и безпощадна
нагоре полита,
извива се топла, като дъга.
Поглеждам след нея –
по-бяла от птица
високо в небето се рее,
мълком запалва
звездите с искрица,
подканва дъжда
в капчуците да се излее.

В очите ми светват
жълти светулки,
усмихват се, сякаш
дечица се смеят.
Мечтите
превръщат се в люлка,
чувствата в тях се люлеят.
Малко ни трябва –
да повярваме само,
че в зимата лято посяда,
а крилете са просто
приятелско рамо
и светът е прекрасен,
и е прекрасен точно във сряда .

Името ти във камбанен звън

В памет...


Понякога ще слизаш във нощта –
невидимо, с най-тихите си стъпки
и вятърът ще бъде твоята ръка,
от ласката навярно ще потръпвам.

Понякога ще бъдеш мъничка сълза –
такава крехка, топла и обичаща,
в лъчи ще те познавам в утринта
или в смеха на внуците надничаща.

Понякога ще се превръщаш във покой,
когато аз ще бъда много уморена
и имам нуждата от рамото на свой
за утрето, където да съм устремена.

Понякога ще те откривам в есента,
във жълтото на тъжните треви,
във вечерната ми, трудна самота,
в която твоята свещичка ще гори.

Понякога до късно ще говоря с теб
и ще се надявам много да ме чуваш,
ще премахна тази мъчна дума “без”,
защото във сърцето съществуваш.

Понякога ще искам всичко да е сън
и ще се питам даде ли ни прошка.
Ще чувам името ти във камбанен звън.
За него, мамо, нямаше отсрочка.