вторник, 18 август 2009 г.

На Caribiana (Тя)

Едно момиче се люлее на луната,
и всяка нощ във някого се влюбва,
а някъде над покривите на града
делникът във празник се изгубва.

Тя измисля някакви вълшебства,
паважите и се усмихват през деня,
дърветата и казват, че чудесно е,
когато клоните с косите и сплетат.

Едно момиче е отворило света си.
Поплувай, необятен е като море
и ще поискаш после да си птица
в нейното, отрупано с звезди небе.

Тя отдавна люби се със тишината,
под миглите я крие и я чува песен.
Все търси маргаритки из тревата –
слънчева, мечтателна и интересна.

Едно момиче прилича на вълна,
невидимо Тя влиза във съня ти
и някъде над покривите на града
топлина разпръскава от дланта си.

неделя, 16 август 2009 г.

Едно почти тъжно стихотворение

Прегърнах тишината и се влюбих,
не знаех колко хубаво е да мълча,
да ровя в мен за всичкото изгубено.
Усмихвам се – не мога да го уловя.

Ти, Тя, Той изглеждат като грешки
и искат да поемат с мен по моя път.
Взирам се в очите за човешкото,
а Те не пускат никого. Навярно спят.

Обаче нощем никъде не ми се ходи.
Тихо е, тогава и на мене ми се спи.
Не искам пак да ми звънят тревоги
и без това приличам само на тъги.

Казват вчера, че била съм обич.
Хладно е и днес завивам се с нощта.
Не ми пречете на сълзите, моля!
Нека тишината ме послуша как боля.