понеделник, 17 май 2010 г.

Приятелско

Дописвам те със края на ръката си
и скърцат думите по белия ми лист.
Текат в руслото си – като река са,
разбили водопадно последния си вик.


Измислиците били само временни –
прочетох го, но никога не го видях.
След време всичко в тях неверно е –
гложди във очите, сякаш гложди прах.


Идва тишината и всичките ú струни
една от друга някак по-беззвучни.
Късам и последните пресечни линии,
казвам си, че имала съм още да науча.


До следващия път когато ще напиша
(или не ще посмея) думата приятел.
До следващия... но сега въздишат
сълзи без адресат, където да ги пратя.


Прелиствам и последната ти страница
и без да се обръщам, тихо тръгвам
(последната сълза е крехка граница),
обърна ли се – знам – ще те прегърна.



















1 коментар:

  1. Понеже няма бутонче "Харесва ми " , затова го отбелязвам така :) Красиво е , много !

    ОтговорИзтриване