Небето днес безкрайно синьо,
попаднало е във очите на деца,
а слънцето звъни така игриво
във шепата на малката ръка.
Оранжево хвърчило е понесло
на крилете детските мечти
и колко чисто, звънко, песенно
момче момиче за ръка държи.
Отново влюбена е тишината
във ведър и накъдрен смях.
Отбулена от облаци зората
разлива своя нежно-розов цвят.
Рисунки пъстри по асфалта
разкриват приказните светове.
Едно балонче или пък близалка
усмихват всяко детско личице.
Да ги подарим и благодарим
на тези чисти, бели същества,
че в този свят така раним
и са надежда, и са светлина.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар