Небе, усмихнато във стих

Вятърът разбъркал е косите
и студено е във есенната нощ.
Някак тъжно си отиват дните,
не питат добър ли си или си лош.

След тях остават куп въздишки
и недописани със стихове листа.
Неразгадано скриват се усмивки -
самотно, в дебрите на вечерта.

Светлините бавничко догарят
като рефрен от стара песен.
Спомняш си, а споменът изгаря
хубавото от живота ти нелесен.

Забързано потапяш се в съня,
сънуваш изваян от копнежи лик.
Спокойно ти е, вече си си у дома,
сънят е твоят чакан, звезден миг.

А утрото е с аромата на кафе,
отново листите в ръце държиш.
Виси над тебе синьото небе -
лъчисто и усмихнато във стих.